В много съвременни превозни средства двигателят е проектиран да пада по време на тежък челен сблъсък като част от функция за безопасност. Това се прави поради няколко основни причини:
Защита на купето– Ако двигателят бъде бутнат направо назад по време на катастрофа, той може да нахлуе в купето, причинявайки тежки наранявания на водача и пътниците отпред. Като позволи на двигателя да падне и да се плъзне под автомобила, силата на удара се пренасочва далеч от пътниците.
Зони на абсорбция на енергия и смачкване– Много автомобили имат зони на смачкване, които са проектирани да абсорбират енергията на удара по контролиран начин. Оставянето на двигателя да падне помага да се предотврати предаването на прекомерна сила към купето, намалявайки риска от нараняване.
Намаляване на центъра на тежестта на превозното средство– Когато двигателят падне, това може да помогне за стабилизиране на движението на автомобила по време на катастрофа, намалявайки вероятността автомобилът да се преобърне или да претърпи прекомерна деформация на кабината.
Този дизайн обикновено се среща в превозни средства с напречно и надлъжно разположение на двигателя и е решаваща част от съвременното инженерство за безопасност при катастрофи за подобряване на процента на оцеляване на пътниците при тежки сблъсъци.
